Back

Кога свършва младостта?

От: Радослав Ганев - 2024-03-30

„…Трябва още докато сте млади да се реализирате, да не губите време…“ чух да казва г-жа Меглена Кунева при посещението и в университета. На един от листовете пред мен написах голяма въпросителна за да ме подсети в края на лекцията да задам въпрос. Продължих да слушам и да си драскам с писалката по листа някакъв код. Когато дойде ред за въпросите, вдигнах ръка и Кунева ме посочи: „Госпожо Кунева, кога свършва младостта?“ - Запитах аз. Нейният отговор беше съвсем лаконичен: “Според общоприетия стереотип* в ЕС, човек е млад до 35 години, така че бързай!“

Действително някои когнитивни функции, като зрението и паметта с възрастта отслабват, а оптималният прозорец** към мозъка, през който чуждите езици влизат, почва да се притваря още между 10 и 18. С годините хората се променят, някои мъже започват да оплешивяват на 30, други преминали през някаква житейска драма, на 32-33 се превръщат в развалини, загубват либидо и се пропиват, но освен неблагоприятните промени съпътстващи жизнения цикъл, в живота на човека настъпват и положителни изменения. С възрастта хората проявяват по-често склонност към аналитично и евристично мислене, което народът нарича мъдрост, и илюстрира чрез поговорката: „Не питай старило, питай патило.“ Колкото до прошарването на косата, какъв по-добър повод, да се боядишем, нещо което хората са практикували още в най-дълбока древност. Днес дори младежите си правят цветни кичури, а жените започват да оцветяват косите си още на 20 във всевъзможни цветове.

Затова пред европейския стереотип за „младостта“, предпочитам по-свободно определение като това:

„Човек вече не е млад, когато реши, че е остарял“

* Стереотипите са елементарно мнение, което може и да не е вярно, но е по-лесно за опознаване на света около нас, тъй като не изисква някакви особени разсъждения, а се приема на принципа на клюките (докторът или заглавието в DW казва, че ваксината може и да предизвика тромбоза, значи ваксината е опасна и толкоз)

** "Прозорец" използвам образно като имам предвид пластичната способност на мозъка за изучаване на майчиния, но и на нови езици, т. нар. фонемен гнозис и изграждането на основните лингвистичните способности

Contact