Трябва ли Тракия да се разглежда неизменно като територия, доминирана от безписмен социален, културен и мистериално-религиозен консерватизъм или тя е била отворена контактна зона, черпила от постиженията на елинистическия свят и сама участвала в тяхното създаване? Отговорът на тези проблеми беше подсказан преди шест десетилетия от професор Д. П. Димитров и той е резюмиран на гърба на тази книга:

"...Севт се явява като владетел, който умело използва международната ситуация по времето на диадохите – взема участие в техните борби, като успява да затвърди независимостта на своята държава...

Севтополис в своята цялост е едно богато съчетание на традициите на тракийската култура с елементи на елинистическата..."

Д. П. Димитров, 1957 г.

Севтополис - Градът на Севт III